Oще един успех за Варненския театър в София!

Details

Category: Другите за нас

Изложбата "Т - Емпатия" на фотографа Веселин Василев, посветена на 95-годишния юбилей на Варненския драматичен театър, събра овациите на столичани в Галерия "Астри". Преди откриването авторът Веселин Василев гостува в Телевизия "Евроком" в предаването "Делници" на Николай Колев

Вижте видео: http://eurocom.bg/shows/video/delnici/3364

Прочетете повече: Театралната изложба „T-Eмпатия” в София

„Т - Емпатия” показва съвременните лица на Варненския театър

„Т - Емпатия” показва съвременните лица на Варненския театър

Details

Category: Другите за нас

Разговор на Рада Стойкова от БНР с фотографа Веселин Василев

Театралната изложба на фотографа Веселин Василев „Т - Емпатия” е посветена на 95-годишния юбилей на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Противно на очакванията, портретите художествена фотография на Веселин Василев показват актьорите и ветераните на театъра не на сцената, а по необичаен, „нетеатрален” начин - такива, каквито ги „вижда” авторът на снимките.

Те са публични личности, актьори в светлините на прожекторите, така че имат милиони стандартни кадри. Но някои от тях са ми приятели и познавам дълбоката им душевност, извън професионализма им. И за мен беше интересно да видя дали в някаква степен ще мога чрез снимките да направя и зрителя съпричастен към това, което те не виждат, когато са без грим.

След успешното й представяне в морската столица, сега изложбата гостува в софийската галерия „Астри”, където може да бъде видяна до 9 юли.
Събитието е подкрепено от Българската фотографска асоциация и е част от проявите в Месеца на фотографията.

Чуйте разговора на Рада Стойкова с фотографа Веселин Василев в „Артефир” на БНР.

http://bnr.bg/hristobotev/post/100709560

29 юни 2016

Вижте видео: http://eurocom.bg/shows/video/delnici/3364

Прочетете повече: Театралната изложба „T-Eмпатия” в София

Oще един успех за Варненския театър в София!

Брехт / Младенова – консонанси и дисонанси

Details

Category: Другите за нас

 Георги Каприев

„Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, превод Константин Илиев, постановка Маргарита Младенова, музика Асен Аврамов, сценография Ивайло Николов, костюми Ива Гикова. В ролите: Стоян Радев, Гергана Плетньова, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Ина Добрева, Пламен Димитров, Антонио Угрински, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Георги Богданов. ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна. Премиера – септември 2015, гостуване в НТ „Иван Вазов“ на 1 февруари 2016.

С „Кавказкият тебеширен кръг” Маргарита Младенова пак (след „Пунтила“ в Младежкия театър, 2014) се захваща с Брехт, бездруго рядко поставян у нас, при това обикновено с отклонения от неговите принципи. Тази е гледаната от мен българска постановка, стояща най-близо до театралните му постулати. От перспективата на формата може да се каже, че тук имаме Брехт „по ноти“. Младенова следва почти всички фигури, емблематични за епичния (по-късно наричал се и „диалектичен“) театър.

Задължителното нарушаване на континуитета на време, място и характери е проведено магистрално. С фактически всичките си основни компоненти е въведен и така нареченият от Брехт Verfremdungseffekt (ефект на отчуждаването). Спазено е изискването актьорите да показват ролите си без вживяване в тях. Те се самонаблюдават, „историзират“, „меморизират“ и коментират поведенчески персонажите си. Те следват повелите за отчуждаване на жестикулацията, речта и т.н., провокирайки еманципирането на зрителя от персонажи и ситуация. Брехт, който заявява класова и историческа определеност на емоциите, настоява те да бъдат не елиминирани, но, във всеки случай, генерирани през санкция на рационалността. Младенова спазва това, откъдето идва и неизбежният за Брехтовия театър емоционален дефицит при възприемането, клонящ понякога към скука.

За да прокара главните му принципи, Младенова се отказва от един, а именно от исканата „нестилизираност“, „естественост“ на жеста и изказа. Речевата техника е съзнателно изнесена, влизайки в конфликт както с обичайния сценичен, така и с всекидневния говор. Особено сепващо е това при „певеца“ (предопределен за посредник между действието и публиката), което става обяснимо чак когато Радев влиза и в ролята на Аздак. Пластичните решения при Младенова също отиват доста далеч от „естествеността“, доближавайки се до карнавалната геометричност, характерна за руския художествен авангард от началото на ХХ век. Това се прави обаче тъкмо за да бъде утвърден ефектът на отчуждаването.

Read more: Брехт / Младенова – консонанси и дисонанси